През последните няколко години отглеждането на дини не е от най – доходните производства, но не може да се отрече, че осигурява един сигурен и постоянен приход на фермерите.

В България са застъпени основно две производствени направления: ранно производство (под полиетилен и н открито) и основно (лятно) производство. Разходите за ранното производство са доста високи, тъй като се изграждат полиетиленови тунели, а дините се присаждат на подложка. Основното производство от своя страна е доста трудно и несигурно, тъй като през лятото производителите се сблъскват с високите температури, трудности с поливките и не на последно място проблемите с болести и вредители.

Представената по – долу информация ще помогне на производителите да оптимизират своите разходи и да увеличат приходите си.

Почвено – климатични условия

Почва

Дините не са взискателни към плодородието на почвата. Те могат да се отглеждат както на бедни песъчливи, тежки каменисти, така също и на плодородни черноземни почви. Препоръчваме да се избягват студени, глинести и преовлажнени места. По – добри резултати се получават при отглеждане на дините върху почви с рН 6 – 6,5.

Температура

Динята е топлолюбиво и устойчиво на високи температури растение.

Семената поникват при температура на почвата 15 - 17ºС. Оптималната температура за развитие е 30 - 45 ºС. Намаляване на стойностите на температурата до 15 ºС задържа развитието, а по – нататъшното намаляване на температурните стойности до 5 - 10 ºС може да доведе до загиване на цялото растение.

За нормално опрашване на плодовете е необходима средна температура над 18 ºС.

В ранния стадий на своето развитие динята е по – устойчива на ниски температури. В малки тунели при условия на висока влажност младите растения издържат на доста голяма температурна разлика (от 2 до 50 ºС).

Светлина

Динята се нуждае от по – голямо количество светлина, при което не може да се развива нормално и да се достигат високи добиви в условия на ограничена осветеност. Облачното време или гъстите насаждения водят до удължаване на вегетацията и намаляват захарността и добива.

Напояване

Растенията формират мощна коренова система, поради което имат висока сухоустойчивост. За добив от 5 кг на 1м площ са необходими 160 литра вода. Прекомерното напояване преди образуването на плодовете води до слабо развитие на корените и намаляване на реколтата. Ето защо, ако няма явна нужда от напояване, поливането трябва да започне по време на узряването на плодовете. За оптималното развитие на растението влажността трябва да бъде 75 – 80% от ППВ.

Агротехника

Подготовка на почвата

За нормалното развитие на кореновата система е необходимо да се осигури добре стуктурирана и аерирана почва. Затова е много важно да се направи дълбока оран на дълбочина 22 – 27 см на леки и 30 – 37 см на тежки глинести почви.

Тъй като използването на хербициди при дините не е много разпространено, а в по – късен етап посевите се заплевеляват доста, е желателно при възможност да се избират по – слабо заплевелени площи, особено с многогодишни плевели, или да бъдат унищожавани в края на предходния сезон.

Междуредови обработки

Динята е много чувствителна на повреждане на кореновата система. Дори незначителни повреди могата да доведат до зараза от фузариум и загиване на растението. Затова междуредовите обратотки трябва да се провеждат много внимателно. Основна цел е отстраняването на по – голямата част от плевелите, поради което трябва да се направят две обработки веднага след поникването (директна сеитба) в продължение на 10 дни на дълбочина 10 – 12 см.

В много тежки случаи може да се прибегне към 3-та обработка на дълбочина 5 см и дължина на ластуните 60 – 100 см.

Мулч

Отличен начин да се съхрани посева чист, да се запази влагата и да се скъси вегетационния период с 5 – 7 дни е използването на мулч.

Много важно е да се знае, че отворите върху мулча трябва да са много добре подсипани с почва, тъй като горещият найлон може да нарани растенията и да доведе до тяхното загиване. Под мулчиращия найлон температурния режим е по – добър и запазването на влагата е за по – дълъг период. Обикновено напояването при тази технология в капково.

Торене и напояване

Основната предпоставка за получаване на качествено плодове са правилните схеми на торене и навременното подаване на вода.

Почвените норми трябва да се базират на ежегодни почвени анализи.

Нужда на дините от хранителни вещества

Динята е взискателна към хранителни вещества, но при добре развит корен, растението има способност да усвоява хранителни вещества от по – голяма дълбочина. Като цяло за производството на 5 тона добив от декар са необходими следните норми на активно вещество:

·       12 кг азот (N)

·       8 кг фосфор (Р₂О₅)

·       22 кг калий (К₂О)

Важно е да се знае, че дините са чувствителни към използването на калиев хлорид и поради това калият трябва да се осигурява чрез калиев нитрат или калиев сулфат.

Независимо, че 70% от хранителните вещества се използват през последните 3 – 4 седмици преди узряването, внасянето им в този период е практически невъзможно (при отлгеждане без напояване) или скъпо (ако ги внесете с поливната вода). Поради това, основните количества торове се внасят преди основната обработка на почвата (2/3 от нормата на фосфора и калия), и преди сеитбата (2/3 от нормата на азота). Последната 1/3 от NPK се внася, като подхранване заедно с последната обработка или веднага след нея.

Внасянето на торовете в редовете може да редуцира нормата с 20 – 40%. Ако сте се ориентирали към ранно реализиране на стоката, можете да внесете 25% от калия и азота чрез листно подхранване. Основният начин за увеличаване на добива е оптималното торене.

Много важно е да се наблюдава и спазва основно съотношение N:P:K – 3:2:5,5, внесени преди основната обработка.

Увеличаването на азота води до по – големи плодове, които обаче са с по – ниска захарност.

Напояване

Доста производители смятат, че за да се постигне висок добив, динята изисква напояване. В действителност липсата на влага няма да се отрази значително на броя на плодовете на растението, но влияе на техните размери, форма, тегло и качество.

Съществуват три основни метода за напояване, които се прилагат при производството на дини:

·       браздово

·       дъждуване

·       капково

Браздово

Този тип поливане се използва на места, където няма ограничения на водните ресурси. Ефективността на този метод е ниска, зависи от структурата на почвата и не осигурява равномерно разпределение на водата. Освен това този метод е много трудоемък.

Дъждуване

Този метод също се прилага там, където няма ограничение на водата. Той осигурява равномерно разпределение на водата, но е скъп и може да стимулира развитието на болести, тъй като водата е в пряк контакт с листата на културата.

Капково напояване

Този метод, заедно в мулчиращия полиетилен, са най – ефективни. Той осигурява високо ниво на равномерно разпределение на водата и намалява разходите; чрез него се внасят торове и продукти за растителна защита за навременен контрол. От друга страна този метод изисква големи разходи, а също така и монтаж и демонтаж на инсталацията всеки сезон.

Торене

Фертигацията е способ, при който разтворимите торове се прилагат заедно с поливната вода. Този метод в перспективен, тъй като позволява подаването на вода и хранителни вещества в най – точния за растението момент. В повечето случаи той е оправдан при ранното производство, когато стремежът е стоката да се реализира на по – висока цена.

Моменти на напояване

В повечето случаи, ако няма големи засушавания, дините започват да се поливат след оформяне на плодовете. Засушаването (когато наистина има нужда от напояване) в периода на основен цъфтеж води до намаляване броя на завръзите. Потребностите на дините от вода зависят от типа и структурата на почвата, температурата на въздуха, степента на развитие на кореновата система и технологията и се колебае от 1 до 8 литра вода на растение на ден – от момента на поява на завръзите до узряването на плодовете. С оглед на това поливките варират от ежедневни до веднъж на 5 дни.

По – важно е не количеството на поливката, а нейната равномерност. Резките колебания на влажността на почвата могат да станат причина за деформации на плодовете (върхово гниене, кухини, деформация на плодовете).

На тежки почви поливките трябва да се преустановят 7 – 10 дни преди прибирането на реколтата. На песъчливи почви поливките се преустановяват малко преди прибирането, тъй като има опасност от поражения от висока температура.

Избор на технология

В зависимост от възможностите и периода, в който желаете да се произведе продукцията, могат да се изберат различни технологии за отглеждане на дини.

Производство чрез разсад

Разсадът за дини се отглежда в пластмасови кофички или специално произведени за това саксии. Размерът им може да бъде от 100 до 200 мл. В малките саксии разсадът е с добро качество и е готов сравнително бързо за около 40 дни след засяването. При използването на по – големи саксии, можете да задържите разсада по – дълго време в тях, ако условията не са благоприятни за изнасянето му, но в този случай най – добрият период за засаждане е около 60 – 70 дни.

Субстрат

Младите растения са много чувствителни към наличието на почвени гъби, особено фузариум. Поради това за производството на разсад основно се използват субстрати на основата на торфа с рН 6-6,5. Ние не препоръчваме използването на субстрати от какъвто и да е друг източник.

Засяване

Засяването на семената от дините става във влажен субстрат. След завършване на сеитбата се извършва поливане с не много големи количества вода. Следващото поливане се извършва след поникването. Датата на засяване се изчислява в зависимост от направлението и кога производителят желае да го разсади на постоянно място (40 дни за саксии с обем 100 мл и 70 дни са саксии с обем от 200 мл).

Температурен режим

Оптималните условия за отлично покълване са 25 - 30ºС. След поникването за една седмица температурата се намалява на 18 - 20ºС, а след това се поддържа температура 15 - 17ºС през нощта и 22 - 27ºС през деня. Закаляването на разсада трябва да започне 5 дни преди разсаждането, като нощните температури трябва да се намаляват до 15ºС, а дневните до 20 - 30ºС.

Поливане на разсада

За да се получи добре развита коренова система, разсадът трябва да се полива обилно, но по – рядко. Саксиите се поливат докато водата започне да изтича през долните отвори. Най – добре е поливането да се извършва сутрин, тъй като през нощта разсадът е изсъхнал. По време на закаляването поливната норма се намалява.

Разсаждане

Разсадът трябва да се разсажда малко по – дълбоко от нивото, на което е бил в оранжерията, за да няма повреди по кореновата шийка от вятъра на полето. Никаква част от торфа от саксиите не трябва да се вижда над почвената повърхност. След разсаждането всяко растение трябва да бъде полято с 0,2 – 0,5 литра вода за по – добър контакт на корените с почвата.

Директна сеитба

Използва се когато се цели получаване на по – приспособими и калени растения, които имат възможност да преживеят стреса дори и при липса на напояване. При това отглеждане трябва да се знае, че растенията зависят много от температурата, наличната влага и валежите.

Сеитба

Засяването на семената може да започне когато утринната температура на дълбочина 5 см не пада под 15ºС. При температура на почвата 16 - 18ºС, поникването става за 12 – 14 дни, а при температура 25 - 30ºС за 7 – 8 дни.

Дълбочината на засяване е около 3 – 6 см и зависи от:

·       размера на семената (колкото са по – дребни, толкова дълбочината е по – малка)

·       почвения тип (дълбоко на леки почви и плитко на тежки)

·       влажността на почвата и технологията на поливане (без напояване – дълбоко, но не по – дълбоко от 6 см, а на поливни площи 2 – 3 см)

Схема на сеитба

В зависимост от предпочитанията и наличния инвентар, можете да избирате различни схеми, по които да отглеждате дините от 300 до 1000 растения на декар.

Схема с най – ниска гъстота се използва на площи, където се очакват едри плодове, но без възможност за поливане.

При гъстота над 800 растения на декар поливането е задължително.

При гъстота от 500 – 600 растения могат да се получат 2 – 3 плода от растение, без големи проблеми с утъпкването при прибиране на реколтата.

Мини – тунели

Тази технология се използва навсякъде по света за получаване на ранна продукция. Много често тунелите се комбинират с мулчиране на площите. За направата на тунели върху редовете се поставят метални (пластмасови) дъги с дължина 150 – 160 см на разстояние 1,5 – 2м една от друга.

Тъй като нивата на температурата и влагата в тунелите са много динамични, те трябва да бъдат наблюдавани с повишено внимание.

Препоръчително е температурата вътре в тунелите да не надвишава 28ºС. В зависимост от средните температури е необходимо да се правят отвори за проветряване на тунелите, като постепенно тези отвори се уголемяват. Тунелите се премахват когато средната температура на въздуха стане 18 - 20ºС. Свалянето на полиетилена става при облачно време или късно вечер.

Брой растения на декар при различни междуредови и вътрередови разстояния. Таблицата е актуална за отглеждане с разсад и при директна сеитба.