Болести и неприятели при карфиол !

Добивният потенциал на вашите насаждения с карфиол зависи от избора на семена и от правилната грижа за растенията при засаждане и по време на вегетация. Това означaва да ги предпазите максимално от вече познатите болести в карфиол. Научете повече за най-често срещаните болести при карфиола и някои начини как да се справите с тях.

Бактериоза / черно гниене при карфиол 

Xantomonas campestris

Бактериозата, както става ясно и от наименованието, е класическа бактериална инфекция, която може да навреди на редица култури, в това число и на карфиола. Типичното за нея е, че нанася щети през цялата вегетация на растенията (от разсада до края на развитието). Бактерията прониква в карфиола чрез повредите от вредители, устицата и др. Възможно е патогенът да попадне от капка вода върху листа, а също така и да навлезе заедно с нея през устицата в растението. Заразената тъкан от бактериоза пожълтява и в повечето случаи има V-образна форма. Наблюдава се задържане на растежа и опадане на долните листа. Нещо повече – кочанът на повечето карфиоли омеква и загнива. Бактериоза може да се развие дори по време на съхранението. Масовото развитие на болестта се провокира от влажно време с високи дневни и ниски нощни температури. Инфекцията може да се съхранява в семената и растителните остатъци.

Агротехнически мерки за контрол

  • Използване на устойчиви хибриди
  • Контрол на кръстоцветните плевели в района
  • Предпазване на растенията от болести и вредители

Бяла зелева пеперуда Pieris brassicae

 

Бялата зелева пеперуда е един от най-големите и рискови врагове на карфиола. Насекомото напада редица други културни и диви кръстоцветни растения. Белите зелеви пеперуди се появяват от презимувалите какавиди в ранна пролет. Те летят през цялото лято, основно през топлите часове на деня. Зелевата пеперуда обитава зеленчукови насаждения в близост до населени места. Храни се с нектар от цъфтящи кръстоцветни. Снася яйцата от долната страна на листата на купчинки – от по 15-200 броя. Една пеперуда снася до 250 яйца. Бялата зелева пеперуда разполага с 3-4 поколения годишно и зимува като какавида по стъблата на дървета, стрехи, огради и други подобни места. Гъсениците им изгризват листата на карфиола, като оставят само дебелите жилки.

Зелев молец Plutella maculipennis

Зелевият молец представлява един от най-големите рискове за нормалното развитие и добрата реколта при културата карфиол. Насекомото зимува като какавида по растителни остатъци и под буци и листа. Зелевият молец развива 4-6 поколения годишно. Ларвата се развива в продължение на 8-16 дни в зависимост от температурата, като какавидира в пашкул, от който след около 1-2 седмици излитат пеперудите от 2-ро поколение.Една пеперуда снася до 300-350 яйца. Ембрионалното развитие е 3-11 дни. След излюпването си гъсениците минират листата, като се хранят с паренхимната им тъкан. Пеперудите на зелевия молец летят в края на април, основно през нощта. Оплодената женска снася поотделно или на купчинки от 2 до 5 яйца от долната страна на листата на карфиола, около жилките, както и по дръжките на листата. Зелевият молец е много опасен за карфиола основно поради факта, че гъсеницата навлиза в цветната глава и разваля напълно търговския вид на реколтата.

Зелева нощенка Mamestra brassicae

Зелевата нощенка е повсеместно разпространена сред редица култури, включително и тези, отглеждани по нашите географски ширни. Със своите увреждащи действия тя представлява особено голям риск и за производителите на карфиол. Зелевата нощенка зимува като какавида в почвата на дълбочина 5-10 см и развива 2-3 поколения годишно. Първите пеперуди се появяват през късна пролет или ранно лято. Те са активни през нощта. Оплодената женска снася до 200 яйца, като през целия си цикъл на развитие една пеперуда може да снесе над 2000 яйца. Яйцата се разполагат ниско върху листата, а ембрионалното им развитие е от 6 до 9 дни. Гъсениците от първа възраст не се придвижват активно, а се хранят в основата на листата. Периодът на развитие на гъсениците е около 25-30 дни. През есента те обикновено се вгризват в кочана на карфиола, където дълбаят ходове. Остатъците от храната и попадналата вода в ходовете започват да загниват и растението загива. Какавидирането става в почвата на дълбочина 9-12 см, малко преди прибирането на продукцията.Типична последица за карфиола, нападнат от зелева нощенка, е повредата по листата и съцветията (главите).

Мана при карфиол Peronospora parasitica

Мана е добре познато заболяване на зеленчукопроизводителите. То не подминава и карфиола. Патогенът може да се появи още при разсада, а също така и на полето. Основният характерен признак за наличието на мана при карфиол в начален стадий е белият прахообразен налеп във вид на отделни или слети петна от долната страна на листа (по котиледоните). На същинските листа се наблюдават бледожълти неправилни петна, които често са със светъл ореол и бял налеп по долната страна. Болните листа пожълтяват и при висока степен на инфекцията могат да загинат. При ранна поява на мана при карфиол, налепът покрива котиледоните отгоре и отдолу и растенията обикновено загиват. При разсаждане на заразен разсад през лятото болестта временно преустановява развитието си, но при влажна есен е възможно вторичното й активиране.


Агротехнически мерки за контрол

  • Унищожаване на растителните остатъци
  • Спазване на сеитбооборота
  • Пространствена изолация

Меко гниене при карфиол Pectobacterium carotovorum

Меко гниене е заболяване, характерно за редица култури, в това число и карфиола. Причинител на болестта е бактерията Pectobacterium carotovorum. Мекото гниене поразява слабите растения. Обикновено болестта напада съцветията и се проявява именно така – като меко гниене в съчетание с неприятна миризма. Понякога растенията могат да се заразят чрез кореновата система, обикновено при повреди от вредители или в следствие на кореново гниене. В тези случаи болестта започва развитието си от кочана. Той се размеква, получава кремаво оцветяване в началото, а в последствие посивява. Оптимални условия за мана при карфиол са температура над 25°С и преовлажняване. Заболяването може да се предава при контакт между кочаните по време на съхранение.

Мозайка при карфиол Cauliflower mosaic caulivirus

Мозайка е име на често срещано заболяване, в това число и при карфиола. Симптоматиката на болестта включва хлоротично пожълтяване на нервите на младите листа и появата на зелени участъци между тях. В напреднала фаза на мозайка при карфиол настъпва деформация на листата. Симптомите обаче могат да варират, но почти винаги при повишаване на температурата над 22°С, те стават незабележими. Патогенът на болестта се разпространява чрез листните въшки. Ако мозайка нападне карфиола в ранна възраст, то е много вероятно растението изобщо да не формира глава. По този начин може да се изгуби значително количество от крайната очаквана продукция.

Сухо стъблено гниене при карфиол Phoma lingam

Сухо стъблено гниене е типично и едно от най-опасните заболявания при зелевите култури. То е типично с това, че уврежда всички части на растението. Тази особеност е налична и при протичането на сухо стъблено гниене при карфиол. Болестта може да се появи през цялата вегетация на културата. Поражението на разсада е по долната част на стъблата, но се различава доста от сеченето по разсада. Кората на стъблото избледнява и се оцветява в сиво. При засушаване се образуват пикнидии, които се различават много добре под формата на черни точки. Стъблата изсъхват и растението загива. При разсаждане на болни растения на полето, сухото стъблено гниене по карфиола продължава своето развитие. Такива растения изостават в развитието си, на външен вид са хлоротични, долните им листа са оцветени в червено-виолетово до синкаво. В основата на стъблото се развива сухо гниене. Голяма част от карфиола загива. Във влажно време образуваните върху тях пикнидии заразяват съседните растения. Високата влажност (60-80%) и топлото време са предпоставка за развитието на сухо стъблено гниене по карфиола. При температура 25°С инкубационният период е 5-6 дни, а при 9-10°С - до 23 дни.

Фузариум при карфиол Fusarium oxysporum f.sp. conglutinans

Фузариум е доста често срещано и типично заболяване при карфиола. Причинител на болестта са гъбите от едноименния род Фузариум. Начинът, по който увреждат карфиола тези гъби, е като запушват проводящите съдове, а това неименуемо води до загиването при младите и затруднено развитие при възрастните растения. Листата пожълтяват и губят тургура си, а някои от тях и опадат. При напречен разрез се наблюдава кафяво потъмняване на проводящата тъкан. Във влажни условия гъбата Фузариум при карфиола образува мицел от микро и макроконидии, с помощта на които се разпространява. Вредителят може да образува безцветни хламидоспори, които имат способността да живеят няколко години в почвата.

Черни петна при карфиол Alternaria brassicae / A. brassicicola

Синдромът на черните петна при карфиола е състояние, което не бива да се подценява. Заболяването протича, като първоначално върху старите листа се появяват малки жълтеникави петна, а в последствие тези петна се разширяват и придобиват жълто-кафяви нюанси. Черните петна обикновено са с концентрични светли и тъмни зони. Конкретно черни петна при карфиола и броколите са с хлътнала структура и могат да се появят дори върху отделни цветчета от главата. Патогенът се разпространява чрез вятър, дъждовни капки и инвентар. Оптималните условия за развитие на черни петна при карфиол са продължителни периоди с висока влажност и температура 15-25°C.

.