Биологично производство при доматите – част втора

Част 2 , Прочетете и Биологично производство при доматите – част първа

БИОЛОГИЧНО ПРОИЗВОДСТВО НА ЗЕЛЕНЧУКОВИ КУЛТУРИ  – ДОМАТИ.

Много добрите и добри предшественици на основните зеленчукови култури и пример за зеленчуково-фуражно сеитбообръщение за смесено биологично стопанство са посочени в приложение 1.

1. Люцерна – висококачествен фураж за животните, повишава почвеното плодородие, подобряване на здравния статус на почвата.
2. Пшеница – зърно за пазара и слама за животните. Втора култура – спанак – стокова продукция.
3. Картофи – стокова продукция.
4. Моркови и каба лук – стокова продукция, подтискане развитието на почвени фитопатогени. Взаимно предпазване от лукова и морковена муха.
5. Пипер – нужна стокова продукция; торене с оборски тор по 4 т на дка; проблеми – вирусни болести и столбур; решения: кулиси от царевица, смесен посев с босилек, чубрица и тагетис.
6. Ръж – зърно за пазара; втора култура – зимен грах за зелено торене.
7. Домати и праз – стокова продукция; очистване на почвата от фитопатогени.
8. Фасул и грах – стокова продукция обогатяване на почвата с органичен азот.

Домати 

Изисквания към:

– топлина – топлолюбива култура, която се развива при оптимална температура 18-25 С;

–  светлина – типично светлолюбив вид;

–  влага – високи, особено във фаза плододаване;

–  почва – най-подходящи са айрирани, богати на хумус почви;

– хранителен режим – нуждата от хранителни елементи е най-голяма по време на цъфтеж и наядряване на първите плодове;

– предшественика – добри предшественици са пшеницата, ечемикът, бобовите, луковите и тиквовите култури.

Ранно полско производство.

Подходящо е за по-топлите райони на страната, където опасността от късни пролетни страни е минимална.

Сортове:  Балкан, Прекус, Жар, Дар, Дорина и други.

Ранните домати се отглеждат, чрез пикиран разсад. Семената се засяват в отопляеми култивационни съоръжения. Използват се различни торово-почвени смески. Сеитбата се извършва около 25-ти януари – 5-ти февруари за най-южните райони и към края на февруари за Северна България. За 1 дка. са необходими около 25-30 грама зеленчукови семена.

Във фаза втори същински лист се пристъпва към пикиране.

Доматите се засаждат на полето след 20-25 април, след преминаване на опасността от първите пролетни слани.

Грижи през вегитацията – 3-4 окопавания и 2-3 подхранвания, като може да се използва добре угнил говежди оборски тор, компост, биотор.

Средно ранно полско производство.

Подходящо за прясна консумация.

Сортове:

– Високостъблени – Опал, Наслада, Вики, Робин

– Нискостъблени – Николина, Елена, Бонония, Миляна, Трапезица.

Безрасадно отглеждане – през март лехите се оформят фино и се внасят органичните торове само върху редовете, където ще се засяват семената.

Грижи през вегитацията

–         поливане чрез дъждуване, при оформяне на растенията се продължава по бразди;

–         унищожаване на плевелите чрез 3-4 механични окопавания;

Отглеждане чрез разсад:

Сеитба от 10-30 март с 30-40 грама семена. Покриват се с 1-2 см торо-почвена смеска, уплътнява се след което се полива. Отгоре се поставя пластмасово тунелче.

Засаждане около 1-20 май.

Грижи през вегитацията – както при останалите производства.

Късно полско производство.

Подходящо е за райони с късно настъпване на есенните слани.

Сортове: Кристи, Рила, Балкан, Николина.

Предшественици – късните домати са обикновено втора култура.

Грижи през вегитацията – осигуряване на подходящ воден режим. Междуполивния интервал е 7-10 дни. При захлаждане, той може да се увеличи, а поливната норма да се намали на 25-30 куб.м на дка.

Растителна защита

Борба срещу болестите. 

Върхово гниене:

–         избягване на обилно торене

–         редовни поливки;

–         пръскане с 0,5 %  р-р на калциев двухлорид.

Тютюнева мозайка:

–         избор на устойчиви сортове;

–         обеззаразяване на семената;

Краставична мозайка:

-спазване на пространствена изолация с останалите гостоприемници на вируса;

– регулиране популациите на листните въшки с биологични средства;

Бронзовост:

–         дълбока есенна оран за унищожаване на трипсовете;

–         поддържане на чисти от плевели площи;

–         пространствена изолация от тютюневи посеви;

Столбур:

–         ранно и по-гъсто разсаждане на доматите;

–         пространствена изолация с останалите гостоприемници на фитоплазмата;

–         унищожаване на плевелите.

Бактериално изсъхване:

–         обеззаразяване на семената;

–         санитарно хигиенни мерки;

–         прилагане на 3-4 годишно сеитбообръщение;

Бактериални петна и бактериално стропясване:

–         обеззаразяване на семената;

–         прилагане на 3-4 годишно сеитбообръщение;

–         поддържане на посевите чисти от плевели;

–         предпазни пръскания с 1% бердолезов р-р или 0,3 % фунгоран;

Сечене на разсада:

–         сеитба в добре дренирани и леки почви;

–         избягване на преовлажняването;

–         добро проветряване;

–         разрохкване на почвата;

–         унищожаване на заболелия разсад чрез поливане с 3% р-р от син камък.

Картофена мана:

–         есенна дълбока оран;

–         премахване на растителните остатъци;

–         пространствена изолация;

–         предпазни пръскания с 1%  бордолезов р-р, меден хидроокис, фунгоран, шампион.

Фитофторно гниене:

–         производство на здрав разсад;

–         премахване на растителните остатъци;

–         есенна дълбока оран;

–         въвеждане на 3-4 годишоно сеитбообръщение;

–         пръскане с 1% бордолезов р-р при поява на болестта;

Брашнеста мана:

–         пространствена изолация между оранжерийното и полското производство;

–         при проява на болестта – пръскане с товит, кумулс и други;

Кафяви листни петна:

–         устойчиви и толерантни сортове;

–         3-4 годишно сеитбообръщение;

–         Отстраняване на растителните отпадъци;

–         Дълбока есенна оран;

–         При поява на болестта пръскане с 1% бордолезов р-р.

Борба срещу неприятелите:

Надземни нощенки:

–         при обработка на почвата загиват 20-30 % от какавидите;

–         улавяне на пеперудите чрез различни уловки;

–         приложение на яйчния паразит трихограма;

Галови нематоди:

–         отглеждане на устойчиви и толерантни сортове;

–         прилагане на 3-4 годишно сеитбообръщение с не нападащи се култури;

–         използване на здрав разсад;

–         оптимална агротехника;

Акари:

–         използване на здрав разсад;

–         добра агротехника, осигуряваща буен растеж;

–         борба с плевелите гостоприемници;

–         използване на хищни акари;

Оранжерийна белокрилка:

–         унищожаване на растителните остатъци;

–         сеитбообръщения;

–         борба с плевелите гостоприемници;

–         оптимална агротехника;

–         използване на биологични препарати;

–         използване на цветоуловки поставени шахматно малко над растенията по 400 броя на дка.

Листни въшки:

–         борба с плевелите гостоприемници;

–         оптимална агротехника;

–         използване на парафинови масла;

–         използване на цветоуловки непосредствено над върховете на растенията.

Трипсове:

–         както листните въшки, но лепливите табла са синьо виолетови.

Миниращи мухи:

–         при полски условия обикновено не се води борба с тези неприятели;

–         борба с плевелите гостоприемници;

–         осигуряване на оптимално развитие на растенията за преодоляване на повредите;