Биологично производство при доматите – част втора
Част 2 , Прочетете и Биологично производство при доматите – част първа
БИОЛОГИЧНО ПРОИЗВОДСТВО НА ЗЕЛЕНЧУКОВИ КУЛТУРИ – ДОМАТИ.
Много добрите и добри предшественици на основните зеленчукови култури и пример за зеленчуково-фуражно сеитбообръщение за смесено биологично стопанство са посочени в приложение 1.
- Люцерна – висококачествен фураж за животните, повишава почвеното плодородие, подобряване на здравния статус на почвата.
- Пшеница – зърно за пазара и слама за животните. Втора култура – спанак – стокова продукция.
- Картофи – стокова продукция.
- Моркови и каба лук – стокова продукция, подтискане развитието на почвени фитопатогени. Взаимно предпазване от лукова и морковена муха.
- Пипер – нужна стокова продукция; торене с оборски тор по 4 т на дка; проблеми – вирусни болести и столбур; решения: кулиси от царевица, смесен посев с босилек, чубрица и тагетис.
- Ръж – зърно за пазара; втора култура – зимен грах за зелено торене.
- Домати и праз – стокова продукция; очистване на почвата от фитопатогени.
- Фасул и грах – стокова продукция обогатяване на почвата с органичен азот.
Домати
Изисквания към:
– топлина – топлолюбива култура, която се развива при оптимална температура 18-25 С;
– светлина – типично светлолюбив вид;
– влага – високи, особено във фаза плододаване;
– почва – най-подходящи са айрирани, богати на хумус почви;
– хранителен режим – нуждата от хранителни елементи е най-голяма по време на цъфтеж и наядряване на първите плодове;
– предшественика – добри предшественици са пшеницата, ечемикът, бобовите, луковите и тиквовите култури.
Ранно полско производство.
Подходящо е за по-топлите райони на страната, където опасността от късни пролетни страни е минимална.
Сортове: Балкан, Прекус, Жар, Дар, Дорина и други.
Ранните домати се отглеждат, чрез пикиран разсад. Семената се засяват в отопляеми култивационни съоръжения. Използват се различни торово-почвени смески. Сеитбата се извършва около 25-ти януари – 5-ти февруари за най-южните райони и към края на февруари за Северна България. За 1 дка. са необходими около 25-30 грама зеленчукови семена.
Във фаза втори същински лист се пристъпва към пикиране.
Доматите се засаждат на полето след 20-25 април, след преминаване на опасността от първите пролетни слани.
Грижи през вегитацията – 3-4 окопавания и 2-3 подхранвания, като може да се използва добре угнил говежди оборски тор, компост, биотор.
Средно ранно полско производство.
Подходящо за прясна консумация.
Сортове:
– Високостъблени – Опал, Наслада, Вики, Робин
– Нискостъблени – Николина, Елена, Бонония, Миляна, Трапезица.
Безрасадно отглеждане – през март лехите се оформят фино и се внасят органичните торове само върху редовете, където ще се засяват семената.
Грижи през вегитацията
– поливане чрез дъждуване, при оформяне на растенията се продължава по бразди;
– унищожаване на плевелите чрез 3-4 механични окопавания;
Отглеждане чрез разсад:
Сеитба от 10-30 март с 30-40 грама семена. Покриват се с 1-2 см торо-почвена смеска, уплътнява се след което се полива. Отгоре се поставя пластмасово тунелче.
Засаждане около 1-20 май.
Грижи през вегитацията – както при останалите производства.
Късно полско производство.
Подходящо е за райони с късно настъпване на есенните слани.
Сортове: Кристи, Рила, Балкан, Николина.
Предшественици – късните домати са обикновено втора култура.
Грижи през вегитацията – осигуряване на подходящ воден режим. Междуполивния интервал е 7-10 дни. При захлаждане, той може да се увеличи, а поливната норма да се намали на 25-30 куб.м на дка.
Растителна защита
Борба срещу болестите.
Върхово гниене:
– избягване на обилно торене
– редовни поливки;
– пръскане с 0,5 % р-р на калциев двухлорид.
Тютюнева мозайка:
– избор на устойчиви сортове;
– обеззаразяване на семената;
Краставична мозайка:
-спазване на пространствена изолация с останалите гостоприемници на вируса;
– регулиране популациите на листните въшки с биологични средства;
Бронзовост:
– дълбока есенна оран за унищожаване на трипсовете;
– поддържане на чисти от плевели площи;
– пространствена изолация от тютюневи посеви;
Столбур:
– ранно и по-гъсто разсаждане на доматите;
– пространствена изолация с останалите гостоприемници на фитоплазмата;
– унищожаване на плевелите.
Бактериално изсъхване:
– обеззаразяване на семената;
– санитарно хигиенни мерки;
– прилагане на 3-4 годишно сеитбообръщение;
Бактериални петна и бактериално стропясване:
– обеззаразяване на семената;
– прилагане на 3-4 годишно сеитбообръщение;
– поддържане на посевите чисти от плевели;
– предпазни пръскания с 1% бердолезов р-р или 0,3 % фунгоран;
Сечене на разсада:
– сеитба в добре дренирани и леки почви;
– избягване на преовлажняването;
– добро проветряване;
– разрохкване на почвата;
– унищожаване на заболелия разсад чрез поливане с 3% р-р от син камък.
Картофена мана:
– есенна дълбока оран;
– премахване на растителните остатъци;
– пространствена изолация;
– предпазни пръскания с 1% бордолезов р-р, меден хидроокис, фунгоран, шампион.
Фитофторно гниене:
– производство на здрав разсад;
– премахване на растителните остатъци;
– есенна дълбока оран;
– въвеждане на 3-4 годишоно сеитбообръщение;
– пръскане с 1% бордолезов р-р при поява на болестта;
Брашнеста мана:
– пространствена изолация между оранжерийното и полското производство;
– при проява на болестта – пръскане с товит, кумулс и други;
Кафяви листни петна:
– устойчиви и толерантни сортове;
– 3-4 годишно сеитбообръщение;
– Отстраняване на растителните отпадъци;
– Дълбока есенна оран;
– При поява на болестта пръскане с 1% бордолезов р-р.
Борба срещу неприятелите:
Надземни нощенки:
– при обработка на почвата загиват 20-30 % от какавидите;
– улавяне на пеперудите чрез различни уловки;
– приложение на яйчния паразит трихограма;
Галови нематоди:
– отглеждане на устойчиви и толерантни сортове;
– прилагане на 3-4 годишно сеитбообръщение с не нападащи се култури;
– използване на здрав разсад;
– оптимална агротехника;
Акари:
– използване на здрав разсад;
– добра агротехника, осигуряваща буен растеж;
– борба с плевелите гостоприемници;
– използване на хищни акари;
Оранжерийна белокрилка:
– унищожаване на растителните остатъци;
– сеитбообръщения;
– борба с плевелите гостоприемници;
– оптимална агротехника;
– използване на биологични препарати;
– използване на цветоуловки поставени шахматно малко над растенията по 400 броя на дка.
Листни въшки:
– борба с плевелите гостоприемници;
– оптимална агротехника;
– използване на парафинови масла;
– използване на цветоуловки непосредствено над върховете на растенията.
Трипсове:
– както листните въшки, но лепливите табла са синьо виолетови.
Миниращи мухи:
– при полски условия обикновено не се води борба с тези неприятели;
– борба с плевелите гостоприемници;
– осигуряване на оптимално развитие на растенията за преодоляване на повредите;





Leave a Reply
Want to join the discussion?Feel free to contribute!