Биологично производство при доматите – част първа
Част 1
Биологичното производство е производствена система, при която се прилага комплексен подход за управление на отделните и звена така, че те взаимно да се подпомагат и допълват.
Биологичното производство при доматите се основава на:
– ограничаване на всяка намеса, която уврежда нормалното функциониране на природните цикли в системата;
– използване на технологии базиращи се на тези естествени цикли, които поддържат живота в почвата и равновесието в природата;
– полагане на специални грижи за поддържане и повишаване на почвеното плодородие;
– разчитане в максимална степен на сеитбобръщения с бобови култури;
– Използване на оборски тор, растителни отпадъци, зелено торене, биоторове и други за активизиране на почвените организми;
– Осигуряване на добро здравно състояние и продуктивност на земеделските култури чрез профилактични мероприятия и балансиране на системата на базата на богато биологично разнообразие, активиране на природните регулаторни механизми и въвеждането на алтернативни методи и средства за растителна защита /РЗ/.
Като модел биологичното производство е взаимствано от самата природа, като философия и практика то се стреми да бъде в хармония с нея, без да я уврежда.
Ключово значение за развитието на биологичното земеделие имат:
– стремежът на фермерите да намалят производствените разходи;
– стремежът у консуматорите към здравословни храни – свободни от агрохимикали;
1. Основни цели на биологичното производство:
– съхраняване и повишаване на почвеното плодородие;
– свеждане до минимум отрицателното въздействие на земеделието върху околната среда;
– въвеждане на земеделски практики които са в хармония с природата а не срещу нея;
– производство на безопасни храни;
– намиране на алтернативи на скъпите и опасни агрохимикали;
– намаляване разходите на енергия в земеделието;
2. Основни принципи и практики на биологичното производство
– цялостен системен подход към производствената единица и стремеж за минимална намеса на човека в регулаторните механизми на природата;
– стабилизиране на агроеко системите;
– адекватност на подходите, методите и средствата за контрол на вредителите;
3. Основни растително защитни мероприятия:
– използване на устойчиви и добре адаптирани към околната среда култури и сортове;
– балансирана програма за торене и поддържане на плодородна почва с висока биологична активност;
– подходящи сеитбообръщения, отглеждане на смесени култури и култури за зелено торене;
– осигуряване на растеж и развитие на културите по естествен начин;
– ранна и навременна предсеитбена подготовка;
– мулчиране;
– механични, физични и биологични методи;
– опазване на естествените врагове на неприятелите и болестите по културните растения, чрез поддържане на биологичното разнообразие в естествените местообитания;
– използване на продукти за контрол на болестите, неприятелите по културните растения чрез използване на продукти от местен растителен животински микробиален или друг природен продукт;
– термична стерилизация и соларизация на почвата за борба с болестите и неприятелите при невъзможност да се прилагат подходящи сеитбообръщения;
– добро почистени и освобождаване от замърсители на всички машини и съоръжения на конвенционалните ферми преди да бъдат използвани в биологичните стопанства.
Прочетете и Биологично производство при доматите – част втора





Leave a Reply
Want to join the discussion?Feel free to contribute!