Технология за отглеждане на краставици върху слама в полиетиленови и стъклени оранжерии

   Ранното производство на краставици все повече и повече отстъпва на средноранното и лятно производство. Основните причини за по – късните периоди на разсаждане са високите разходи за отопление и производството на разсад. В зависимост от средните температури през зимата и пролетта себестойността на краставиците става много висока. От друга страна, обаче целта на всеки производител е да произведе своята продукция колкоте се може по – рано, с ниска себестойност и да я реализира на висока цена.

   С настоящата технология бихме искали да представим един производствен цикъл, чрез който първите беритби може да се „изтеглят” малко по – рано, а в същото време да не се увеличават много разходите за производство.

   Краставицата е топлолюбиво растение, оптималната температура за развитието на младите растения е 20 – 25ºС. При температура под 15ºС не се образуват плодове, а при температура над 35 ºС не може да се осъществява нормално опрашване. Препоръките в тази технология трябва да се използват и прилагат съобразно собствените методи и начини на отглеждане на самия производител.

Общи характеристики

Избор на хибрид

Много е важно да се получи точна и коректна препоръка при избор на подходящ хибрид за тази технология.

Производство на разсад

Много важни са периодите на засяване на семената и разсаждане на разсада. В момента на засяване на семената, балите вече трябва да са подредени на постоянните им места и да са готови за напояване.

Табли за разсад

За производство на гъст разсад са подходящи табли със 120 – 150 гнезда. Семената се поставят в предварително уплътнени гнезда и се покриват с 2 – 4 мм от субстрата, след което се поливат с темперирана ( не ледена) вода. Ако сте решили да ползвате Триходерма, тук е моментът за първото приложение.

Торфен субстрат

Субстратът се приготвя като се смесват торф и перлит в съотношение 3:1, като наличието на перлит не е за пренебрегване, тъй като той осигурява оптималното количество на кислород в субстрата. Най – често се използва торф от най – фината фракция 0 – 2 мм. Вследствие на това, че краставиците са много чувствителни по отношение на киселинността на субстрата, неговото рН трябва да е 5,5 – 6,5. Най – често след поливането таблите се покриват с полиетиленово фолио и се поставят при температура 26 – 28 ºС.

Разсад

До 3 дни след засяването семената са поникнали и отстраняваме фолиото, за да не се издължат на височина. След поникването температурата се намалява до 20 - 24 ºС и се осигурява максимална осветеност. При отстраненото фолио се получава просъхване на субстрата и се налага навлажняване чрез потапяне на таблите на 1/2 до 2/3 от височината им във воден или хранителен разтвор с температура 25 - 30 ºС.

Пикиране

До 6 – 7 дни от засяването растенията достигат фаза отворен котилидон и начало на първи лист и това е момента за пикиране. 24 часа преди пикирането задължително се подхранват в хранителен разтвор с повишено съдържание на фосфор за развитие на кореновата система.

Грижи за разсада

Първите 2 – 3 дни след пикиране проверяваме за пропаднали или просмукани растения и попълваме празните гнезда.

Най – важно е поддържане на оптимална температура. При температура под 10 ºС краставицата претърпява трайни физиологични смущения, спира да расте и се възстановява бавно.

Температурни стойности

3 – 4 дни след пикирането, растенията са се прихванали и следва да ги подхраним (при използване на Триходерма сега е моментът за второто приложение). Продължаваме редовни напоявания с темпериран воден и/или хранителен разтвор, избягвайки преовлажняване или засушаване. В зависимост от условията, разсадът достига фаза 3-ти лист за 17 – 20 дни (при по – дълъг ден може и по – рано) и е готов за разсаждане, но при студени дни, с цел икономия на топлина, можем да го разсадим и на 5-ти лист (около 30-я ден).

Подготовка на балите и разсаждане на краставиците

Предимства:

·       Стерилна среда за развитие на кореновата система (особено полезна при наличие на фитопатогени и паразити в почвата)

·       Добре аерирана и с отлична влагозадържаща способност почва

·       Топла среда за корените
(особено важно при по – ранно разсаждане)

·       Отделяне на въглероден диоксид при ферментация на сламата („храна” за растенията)

·       След приключване на реколтирането обогатява почвата с органично вещество

Недостатъци:

·       При дългогодишно приложение се повдига нивото на работната площ вследствие на многократното внасяне на органична материя

·       Предпоставка за поява на попово прасе

·       Допълнителни труд и разход на средства

Оформяне на лехи

Оформяне на лехи с дълбочина 7 – 8 см и ширина 5 – 7 см по-голяма от ширината на самата бала. При разполагането на балите вътрешната им страна трябва да бъде на отстояние 15 – 20 см от отоплителните тръби.

Внасяне на хранителни вещества

След като лехите за полагане на балите са готови, можем да преминем към внасянето на хранителните вещества за основно торене. Основно се внасят фосфорни и калиеви торове в количества: 12 кг Р₂O₅ и 10 кг К₂О.

Подреждане на балите

Подреждането на балите става като в началото и в края на реда се разполага напречно по една бала. Следващата бала до напречната се поставя плътно до нея.

Определяне на разстояние

Между останалите бали в реда се оставя разстояние 20 – 25 см.

Разполагане на балите

Продължаваме с подреждането на следващите бали, като целта е да са разположени на едно ниво и в права линия.

Подреждането на балите се извършва по цялата дължина на реда.

Освобождаване на балите

След подреждането на балите се пристъпва към отрязването на придържащите ги връзки (сезал).

Уплътняване на пространството

След разрязване на сезалите се пристъпва към уплътняване с освободената слама на пространството (което оставихме) между балите.

Подреждане на балите

Всичко, което направихме дотук трябва да стане преди засяването на семената.

Първоначално поливане

Подготовката на балите започва веднага след засяването на семената или около 20 дни преди желаната от нас дата на разсаждане. В продължение на 2 – 3 дни поливаме обилно с вода до пълното навлажняване на балите.

Внасяне на торовете

Периодично проверяваме влажността във вътрешността на балата. Когата преценим, че балите са навлажнени достатъчно, започваме внасяне на торовете.

От този момент нататък не бива да се допуска замръзване на балите (минусова температура), за да не се прекъсва ферментационния процес в тях. В практиката има много рецепти за приготвяне на различните пропорции хранителни вещества, с които трябва да се обработят балите. Тук ще ви предложим два вида рецепти: едната е за бала, другата е за декар.

Примерна рецепта за стандартна бала от 15 кг

200 г варовик или креда (калциев карбонат)
160 г троен суперфосфат
80 г калиев сулфат
250 г карбамид или амониева селитра
15 г магнезиев сулфат
8 г железен сулфат

Примерна рецепта за 1 дка

240 кг млян варовик или креда (калциев карбонат)
60 кг троен суперфосфат
50 кг калиев сулфат
60 кг карбамид или амониева селитра

Подсипване на балите с почва
Преди да започнем внасянето на торовете е добре да се уверим, че няма да бъдат отмити извън балата. За тази цел подсипваме балите с почва на 2/3 от тяхната височина.

Мулчиране (покриване на насипа със слама)
След като подсипем балите, е добре да покрием насипа със слама (мулчиране), за да задържим влагата и хранителните вещества, а и за да запазим температурата.

Внасяне на варовик
Следващият етап е внасяне на цялото количество млян варовик.

Обилно поливане
Обилно поливане с вода до разтваряне и проникване във вътрешността на балата.

Повишаване на рН на сламата
Още на следващия ден се наблюдава значително повишаване на рН на сламата вследствие действието на калциевия карбонат.

Внасяне на фосфор
На следващия ден внасяме цялото количество фосфор.

Обилно поливане
Обилно поливане с вода до разтваряне и проникване във вътрешността на балата.

Понижаване на рН
След внасянето на фосфора следва леко понижаване на рН.

Внасяне на калий
На следващия ден внасяме цялото количество калий.

Обилно поливане
Обилно поливане с вода до разтваряне и проникване във вътрешността на балата.

Понижаване на рН
Наблюдава се още по – голямо понижаване на рН след внасянето на калиевия тор.

Внасяне на 1/3 азот и торове
Внасяне на 1/3 от азотния тор плюс всички останали торове (рецепта 1), след което поливаме до пълното им разтваряне. Балите се оросяват ежедневно, за да не изсъхват, НО без да се наливат, за да не се отмият торовете.
След няколко дни температурата в балите се покачва и може да достигне над 50°С.

Нормализиране на рН
2 – 3 дни преди разсаждането на растенията се внасят останалите 2/3 от азотния тор и се продължава с лека поливка. Наблюдава се нормализиране на рН.

Поникване на пшеница
Трайно нормализиране на рН  и поникване на пшеница.

Понижаване на температурата
Поникването на пшеница е сигнал и за понижаване на температурата в балите.

Начало на разсаждането
При понижаване на температурата под 30°С можем да започнем разсаждане на краставиците.

Разсаждане на краставиците
Разсаждане на краставиците върху балите.

Краен резултат
Разсадени краставици върху балите.