Хранителни елементи за растенията

Обща характеристика

За растежа , развитието и добива от змеделските култури и изобщо на растенията са важни шестнадесет химически елемента. По своите функции и значение те се разделят на две основни групи : неминерални и минерални

Неминерални химически елементи

Това са водород (Н), кислород (О) и въглерод (С). Тези три елемента растенията усвояват от въздуха и водата . Чрез процеса на фотосинтеза растенията използват слънчевата енергия за свързване на СО2 от въздуха (източник на въглерод и кислород) и вода (източник на водород и кислород) за синтез на въглехидрати. Обикновенно земеделците не могат пряко да контролират количественото им усвояване.

Минерални хранителни елементи

От почвата се усвояват 13 хранителни елемента. Те се разтварят във вода и поглъщат чрез нея от растителните корени. Не всички от тях винаги са в достатъчни количества за нормален растеж и получаване на добър добив. За да се задоволи дефицита им , е необходимо да се внасят в почвата като минерални торове. Минералните хранителни елементи се разделят на две основни групи : макроелементи и микроелементи.

Макроелементите от своя страна се разделят на две групи : първични и вторични хранителни елементи.

Първичните  (основни) хранителни елементи са азот (N) , фосфор (Р) и калий (К). Обикновено те са в недостатъчни количества в почвите за получаване на нормален растеж и развитие на растенията и трябва да се внасят като минерални торове.

Вторичните хранителни елементи са калций (Са) , магнезии (Mg) и сяра (S). Обикновено те са в недостатъчни количества в почвите и торене рядко се налага. Големи количества калций и магнезий се набавят чрез варуване на киселите почви. Сяра обикновено се набавя в достатъчни количества от бавното разлагане на почвеното органично вещество и от серни емисии във въздуха.

Макроелементи

Азот.  Най-важният за растенията хранителен елемент, който е дефицитен в почти всички земеделски почви.

Азот се съдържа във всички живи клетки и е необходима част на протеини , ензими и метаболитни продукти , участващи в синтез и транфер на енергия. Той е част от хлорофила – зеления пигмент, отговорен за фотосинтезата. Азотът осигурява бърз растеж, увеличава добива и подобрява качеството на семена, плодове, зеленчуци и фуражи.

Фосфор

Той е вторият по значение дефицитен за земеделието хранителен елемент.

Фосфорът е важна съставна част на нуклеиновите киселини и нуклепротеините , носители на наследствената информация. Подобрява устойчивостта на растенията към стресови фактори. Подобно на азота, фосфора играе съществена роля в процеса на фотоситензата. Участва в синтеза на всички масла, захари , скорбяла и др. Благоприятства растежа , кореновия растеж и цъфтежа. Участва в трансформацията на слънчевата енергия в химическа.

Калий

Калият играе важна роля във фотосинтезата , участва в образуването на протеини , подобрява качеството на плодовете и повишава устойчивостта към болести. Калият се съдържа в почвата и се усвоява от растенията в по-големи количества от другите хранителни елементи , с изключение на азота.

Калции

Калцият играе съществена роля за структурата на клетъчните стени и здравината на растението. Важен е за транспорта на други елементи и за противодействие на органични киселини и алкални соли.

Магнезий

Магнезият е съставна част на хлорофила с роля за фотосинтезата. Участва в активизиране на растителни ензими със значение за рестежа на растенията.

Сяра

Участва в синтеза на протеини и хлорофил. Подобрява растежа на корени и продукцията на семена. Подпомага растежа и устойчивостта на студ.

Микроелементи

Съдържат се в много малки количества и обикновено не участват в състава на основните класове органични съединения.

Бор

Борът играе съществена роля за развитие на цветните органи, семената и плодовете. Участва в синтеза на захарите. Помага за използването и регулирането на други хранителни елементи.

Мед

Важен за репродуктивния растеж. Помага кореновия метаболизъм и използването на протеини.

Молибден

Играе съществена роля за усвояването на атмосферен азот от легуминозните растения. Влиза в ензимните системи , регулиращи усвояването и използването на азотните торове.

Цинк

Има съществена роля за консумацията и трансформирането на въглехидрати. Част е от ензимните системи , регулиращи растежа.

Желязо

Важен за синтез на хлорофил. Участва в усвояването на желязо.

Значение за почвените свойства

Растенията растат и се развиват чрез поглъщането на хранителни елементи от почвата. Способността им да усвояват същите зависи от природата и свойствата на почвите. Особено важни за запасите на хранителните елементи и тяхната достъпност са : хумусното съдържание. механичният състав, структурата и ракцията (рН) на почвата.

Съдържанието на хумус е основен компонент на почвеното плодородие. В него са основните почвени запаси на азот, фосфор, сяра и др. елементи. Играе определяща роля за структурността , физичните свойства и биологичната активност на почвата.

Механичният състав на почвата се определя от съотношението на основните механични фракции – пясък , прах и глина. Има решаваща роля за водните свойства на почвите. В зависимост от условията на почвообразуване (основно климат, материнска скала и растителност) се образуват почви с различен механичен състав.

Почвената структура се определя от количественото съотношение на механичните елементи и органично вещество. От нея зависи задържането и съдържанието на хранителните елементи в почвата. Почвите с високо съдържание на глина и хумус са  по-добре запасени с хранителни елементи и вода от песъчливите почви. Водата не се задържа от леките песъчливи почви и с нея се губят хранителни елементи.

Плодородните почви съдържат адекватни количества и съотношения на механичните фракции (пясък, прах и глина) и хумус. Почвите в страната варират силно по механичен състав, структура , органична материя и реакция (рН). Някои от необходимите хранителни елементи се явяват естествено в достатъчни количества, докато други трябва да бъдат прибавяни като торове или чрез варуване.

Почвеното рН е мерило за химическата реакция на почвите (киселинност и алкалност). То е едно от най-важните почвени свойства, които влияят на достъпността на хранителните елементи на почвата и торовете. Съществуват следните две основни тенденции:

– Хранителните макроелементи стават по-малко достъпни с понижаването на почвеното рН

– Хранителните микроелементи общо взето намаляват достъпността си с повишаването на рН с изключение на молибдена.

За намаляване на почвената киселинност се извършва варуване, чрез което почвеното рН се довежда до оптималната слабо кисела реакция (рН 6-6.5) . В този интервал хранителните елементи са лесно достъпни за растенията и почвените микроорганизми. С варуването почвата се обогатява с достъпни за растенията калций и магнезий. Микроорганизмите превръщат азота и сярата от почвения хумус в минерална форма. Варуването подобрява физичните свойства на почвата и подобрява движението на вода и въздух.